Настръхнах и се разплаках, не е истина как те разбирам...
Моичкият като беше със спукване на бялото дробче седеше така по корем в клиниката и не ми обръщаше никакво внимание, точно както го описваш... И аз седя с облегната до него ръка, не смея да го пипна дори... и той по някое време както гледаше в точка, сведе главичка и я облегна на ръката ми...
Казвам ти това, за да си сигурна, че колкото и да не ти обръща внимание, това е просто, защото го боли, но той знае че си там и това му дава много!
Надявам се да му слагат обезболяващи.
На мен след операция бяха пропуснали да ми сложат каквото и да е обезболяващо и се събудих от упойка с диви крясъци, рев и сълзи, та се сетиха, че нямам никакво обезболяващо... Но както знаем котинките няма да крещят, а ще си гледат в точка и ще стискат зъбки...
Миличкият... и той и вие....
Всички ви стискаме палци и много се молим за вас!
Дай боже в най-скоро време да си е в къщи и всичко да е само лош спомен!