|
|
| Тема |
 Re: Черно коте търси дом - временен или постоянен [re: denii] |
|
| Автор |
Dolce De Leche (Delicious) |
|
| Публикувано | 08.03.08 06:18 |
|
|
|
Черните котета са най-любвеобилните!!! Винаги съм живяла с коте в къщи и имам много-годишни наблюдения. Имаше време, когато и аз бях от предубения към цвета отбор. Преди няколко години реших да подаря коте за рождения ден на член на моето семейство. Месеци наред обикалях, за да открия най-прекрасния котак на света достоен да се присъедини към моята фамилия. От много избиране, два дена преди рождения ден нямах подаръка. Беше останало само едно единствено място, което не бях посетила. На път за там реших, че ще взема и най-ошмуления котак само и само да зарадвам рожденика. За мой ужас при наличието на близо 50-тина котки, всичките бяха осиновени с изключение на две черни и една тигрова. Черните веднага отпаднаха. Поисках тигровия котак, но той се оказа толкова див и бесен, че не успях да го задържа за секунди. Имала съм вероятно отчаян вид, защото една от доброволките ме попита, мило усмихната, не съм ли открила Моето Коте. Признавам си, че не бях любезна питайки я в отговор какъв е моя избор, когато всички котета са вече осиновени. Тя отново се усмихна и ми каза, че има перфектно коте като за мен. Кратката искрица надежда за скрити нейде писанчовци изгасна, когато тя извади един от черньовците. Аз веднага я информирах, че съм суеверна и не го искам. Обаче девойката си знаеше работата, мушна ми го в ръцете и започна да наблюдава моята уникална трансформация. Получи се любов от първо гушкане. Тогава беше на 1.5 година и беше научен на всичко. Това е най-любвеобилната, коте съм имала през живота си! Започва да мърка само като го погледна. Шегуваме се, че е порода куче-котка, защото ни посреща и изпраща на врата, гони и връща малки играчки, ако му говориш мяука прецизно точно между репликите сякаш разговаря. Не иска да е сам. Винаги се върти около нас. Ако се случи да заминем някъде за няколко дена, когато се върнем първите два дена ни е сърдит. Следващите два си наваксва с ласки, гушкане и мъркане. Понякога се чудя как не го хваща мигрена от толкова много мъркане. Радвам се, че преодолях предубежденията си преди няколко години.
Надявам се, че този черен веселушко ще намери дом скоро. Сигурна съм, че който го вземе ще бъде приятно изненадан!
| |
| |
| 
|
|
