Белчо ми проявява големи странности при храненето, но понеже за разлика от другите ми котки не знам как му е протекла годинката, след която го взех - т.е. знам де, но не искам да си представям, при Елисавета, си обяснявам някои от странностите му. Първо, съм забелязвала, че налита на хляб, но не много, ако е мекичък и вкусен - просто се нахвърля на паднали парчета. Второ - усеща кога беля варени картофи и за тях също ми мяука. Няколко пъти го забелязвам как си иска и как лакомо лочи обикновена зеленчукова супа, от тия, бедняшките, с малко домат, морков и картоф. Сиренето, което другите не поглеждат, за него е лакомство голямо.
Е, това е защото той е моят Оливър Туист, моят Дейвид Копърфилд, в щастливия финал на книгата. Та понякога си мисля, какво ли е ял милия, че да консумира с такъв кеф тези работи.
На червен хайвер не съм го забелязала обаче да се нахвърля, може би и защото не съм му и предлагала, както и на себе си впрочем ....
Но си е дежурен облизвач на паници. След като всички се наядат, той ходи и прави ревизия на чиниите - до шушка.