Аз преди имах черен котарак и много се увличам по черното им, но този път ме намери бежов такъв и за нищо на света не го сменям:))

Иначе, за каишката и повода- ще ти кажа, той също не свикна бързо, в началото се правеше на кълъбце и опитваше да г изблъска.Особено без пуловерът е като Худини, едно- две движения и поводът остава в ръцете ми празен!Но вече се научихме и трябва да ти кажа, че сме голяма гледка на разходка.Сега, да те предупредя, че свикването му с това ще ти е най-малката беда.Само излезте и послушайте коментарите на хората:))
Аз все пак го разхождам в собствената си градинка и когато ходим до магазина гледам да избягвам оживени места, но все пак няма как да не чуеш злобни подмятания.А като влизаме вътре, аз си го взимам в ръце и на става такава суматоха- я, какво коте; я, как го научихте; таз пък се мисли, че държи декоративно кученце; г-жо, това да не ви е зверилник; надута мутреса; я, може ли да го погаля, хапе ли... и други такива:)

Не съм сигурна дали му харесва и ме съмнява, че повече харесва на мен и ме се иска да споделя приятната му компания вкъщи и навън.Даже понякога ми се прииска да е куче, за да си тичаме заедно в парка:)

Такива ми ти работи, драги ми Смехурко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите