Щях да кажа за персийките, вие ме изпреварихте. Такива са си, саможиви. Не обичат много да ги милват. При нас са идвали вече няколко (на гости на Коко). След като свикнат и излязат "изпод бюрото", почват да показват характер. Ама характера им е такъв, както на вашия. Наша Шейла е същата. Ако отида до тоалетната стои отпред и мяука, посреща ме като се прибирам, обаче много рядко ще дойде да се поглези. Прави го като се разгони, тогава е много сладка, ласкава, направо душица. Единствен, котарака ни Коко(също перс, некастриран) е глезльо. При обикновенните също има разлика в характерите, двата братя при майка ми са напълно различни. Ози не стои на крака повече от 30 секунди и то много рядко, Шепи може да мяука цял ден докато не го вземе някой, вземеш го - край, мърка като трактор и се разтича, може да стои така вечно. И двамата са гледани напълно еднакво ( от мен, до преди година). Абе имат си характер котките и това е. Не съм съгласен, че характера се променя с възпитание.