Не знам, Бушка. Не мога да се съглася, че статията е достоверна и че котките са такива, каквито се описват или такава им е психиката. Никой не знае достатъчно за това как живеят котките. Възприемам статията само като любопитно четиво. Не мога да приема, че като съснеш на котарака си и той ще те приеме за свой равен, камо ли за доминантен котарак. Ти разсъждаваш по-скоро от кучешка гледна точка. Маркирането не е нещо, което опира до възпитание. Това е физиология. Те маркират заради женските. Докато храненто от маса е нещо, което опира до възпитание. Съвсем отделен е въпросът, че ако една котка не желае, то тя не може да бъде възпитана на почти нищо. Някой да е виждал възпитана котка, която не се качва на маса? Има кротки, които не се качват и не правят бели, но само защото самите те не искат. Да, котката ще знае, че на вас не ви харесва еди какво си и че ще реагирате, но това не значи, че ще ви се подчинява и няма да го прави това нещо. Защото котките не са като кучетата, те са строги индивидуалисти и своенрависти.
Колкото до историята с маркирането - не знам дали някога котката ще възприеме човека като свой равен? Това е целта, нали? Да ние приеме нас за котки? А майка ми - ами тя се кара и възпитава животните както знае - чрез традиционните методи, но не мисля, че някога би имитирала котка, за да опита да постигне нещо.
|