След като ни почина котаракът и взехме ново коте, брат ми реши, че иска да го кръсти като старото. Голяма радост ни беше той (старият де), с него отраснахме. Та брат ми реши, че ще бъде Лъки като стария. Аз не исках и все пак за да запазим някаква приемственост или просто от почит към старият, реших да бъде Лени. Брат ми му вика Лъки, аз Лени. И така известен период. Котаракът явно реши, че той си е отделна личност и индивидуалност и започна да се обръща само на Лени. И така - сам си избра една от двете алтернативи.

При Сузи пък - тя си знае името, но когато й се лигавя я наричам Муши. Не знам, просто така ми идва. И тя очевидно го предпочита това Муши, щото знае, че като я нарека така, значи съм в настроение и ще се галим.