Този въпрос е философски, все едно да се питаме диваци ли са индианците. Мисля, че средата на живот определя качествата. За мен не са диви животни, подлежат много бързо на опитомяване, чаровни, умни, хитри, с индивидуален характер. Обичат любовта на хората, но и свободата. Всъщност последното май е най-голямото им богатство. Свикнали с градския шум, с присъствието на хората и много доверчиви. Ама много. Опитомявала съм улични котки, плашливи, изглеждащи диви, само за няколко дни, само като им подавам ръката си-без храна. И когато успея да ги помилвам, вече са опитомени т.е. не храната ги е подмамила.
За едни, винаги ще си останат диви животни.
За други- питомни. Пък и не толкова важно е какъв тип са уличните котки, ами каквито и да са те, да се опитаме да улесним препитанието им. Цяла година да ги класифицираме...все тая.
Цял живот се занимавам с уличните котки и се опитвам да им помагам. Като дете мъкнех у дома котета с рани, пълни с бели червеи, куци, болни...Родителите ми накаря се примириха. И сега не съм се много променила. Съдбите им са толкова различни. Разбрала съм обаче, че те са душици жадни за ласка и голяма част от тях-много верни. Има такива, които се интересуват само да бъдат нахранени, други, които първо ти благодарят с мъркане и тогава отиват да хапват. Трети-истински приятели.