|
Тема |
Re: със смесени чувства, [re: зa xaзяитe и koтkитe] |
|
Автор | Живoтинka (Нерегистриран) | |
Публикувано | 10.01.08 13:04 |
|
|
Не само, че не беше отегчителна, но напротив - изчетох с голям кеф всичко. Сега мога по-точно да опиша как се чувствам - много обичам котките, с огромно желание съм да си взема... навивам всички в къщи... но най-вече чакам "Моето коте" ... или голям котарак... или котка - няма значение. Нито има значение дали е породисто - важното е да моето. Сигурна съм, че ще го почувствам, както е станало при теб...
Когато ходя на вилата храня една котка - забележителна е тя. Не мога да я нарека в пълния смисъл на думата Моя, защото тя е супер независима. Това е нейн избор. Посещава всички виладжии когато са там, а когато не са наминава и през къщите на местните хора, но не се задържа при никого. Забележителна котка е тя. Оправя се прекрасно в живота, волна и смела... допуска да я галят и държат, но когато тя реши и когото тя допусне. Слава Богу мен ме е допуснала до себе си и си имаме доверие. Ражда сравнително често - по два пъти годишно. Удоволствие е да наблюдавам как отглежда малките си. Обикновено скрива някъде котенцата и им носи храна... Гледам я как се отдалечава по пътеката с храна в устата си... проследявам накъде върви и така разбирам горе-долу къде ги е скрила... страхотна е... Щом разбере, че сме там за повече от ден - два, ги довежда в нашия двор (разбира се когато са досатъчно големи да я следват. Не се е случвало да ги пренесе с уста до момента). Лови им мишки и ги донася като мяука специфично и те щом я чуят тичат... И гущери им лови... Невероятна е, много я обичам. Мисля, че горе-долу от 7 - 8 години живее там - така - напълно независима... За нея мога да кажа, че е едновременно и моя и не съвсем - тя принадлежи на себе си, но ме допуска до своя живот. Щом чуе колата тича и ни посреща като куче. Сега в студеното време много я мисля. Обаждах се на една съседка да я питам дали я е виждала, но тя каза, че не се е мяркала. Вярвам, че се е скрила някъде... дано... ох, много я мисля...
Дано аз сега да не съм те отегчила...
|
| |
|
|
|