аз също съм по тези неволи, живея под наем.
Първо бях на едно место, където реших че ще сондирам мнение да си взема котка, но сондажа ми завърши много бързо.Ударих на камък още преди да потърся вода, един вид.Изнесох се, с удоволствие..честон казано, може и оправдание дас и търсех да се махна от там.
После отидох на страхотно место, ама като вълшебна къщичка, самостоятелна, луксозна една такава, разкош.И едан вечер се прибирам от пътуване и на едан бензиностанцияна Шел, под Габровския балкан, студ и тъмно, адски гладно...виждам една бежова прелест, тоест той ме видя, аз просто припаднах.Той ме хареса и реши, че ще бъда негова...хах, че фатално, ама верно че съм жената на Моцарт.Така го кръстих, защото дорде първата вечер се наместим, дорде похапне като хората...доста подпръцкване беше и някак спонтанно ми се получи това с композирането му цяла нощ на "Малка нощна музика".
Каква ми бе мисълта, аз също съм склонна към много бърборене, та дано не отечга четящите.Та, един вид Моцарт се появи в жилището без да попитам хазяите...и сега започнаха едни съмнения, едни догадки..кошмар.
Един ден се изправих и казах, елате ми на гости, а те живеят отсреща и идва жената, с детето си даже, да е още по-страшно, което е на 2 годинки.Влизат и Моцарт ги посреща.Туш!Минута, две конструктивно мълчание и Моцарт, неговата бежова кожа умна, ляга по гръб пред детето и замърква, ама някак така хитро.Хлапето сядо до него и почва да се смее, а майката гордо заключава, имам толкова умно дете.Аз клатя глава, мисля същото, ама за котарака си.
После ни се поставиха разумни условия, да пазим мебелите, изобщо да внимаваме в картинката.
Знаете ли, никоган е знаеш на каква котка ще попаднеш.Аз не знаех тази котка ще има или няма хигиенни навици, не знаех изобщо как ще се справим с моите многобройни пътувания, но просто когато дойде момент, не можеш да го пренебрегнеш- просто моя момент за котарак бе дошъл и аз не го пропуснах.
После, аз писах в този клуб, той бе доста болен, оказа се че докато е бил навън е боледувал гадно и е останал вода в дробовете, но се излекувахме.Само сега, където кашля, когато пие вода..и малко ми е тъжно, но гледам, че докато кашля и се закача да играе, та си казвам, че щом на него не му е тъжно, значи и на мен не бива.И лечението бе скъпо, гранулите му сега за кастрирани мъжаги също не са евтини, тоалетната силиконова я сменяма всяка седмица, така ми харесва.И изобщо понякога близките се шегуват, че за него харча повече, отколкото за синъот ми като бил бебе, но това са добронамерени шеги.
Крехката ми мисъл бе следната, няма нищо по-хубаво то това винаги да си обичал котаците и накрая да попаднеш на своя.Сега, друга тема е че Моцарт е уличен котак, ама само така си мислих.Когато се занесохме на ветеринар се оказа, че е рядко срещан представител на Британска късокосместа красота, която много рядко се среща в кремав вариант.После се обади ветеринаря и рече, че ако съм искала да го продам, имали купувач за 1000 евро.До ден днешен си мисля, че този вет искаше и мен да купи, но това са женски суети и да ви кажа ласкателно е да имаш марков котарак, но по-ласкателно е да намериш своята животинка и да не можеш да повярваш на очите си как всеки път, когато се прибираш у дома, тя те посреща с толкова радост, нежност и любов, че си казваш- и какво като изрови саксията, скъса щората, разписа незнамкакво си, ако искаш неодушевено нещо, дето да ти стои за красота и нищо да не прави, вземи си плюшена играчка и само я изтупвай от прахта.
Няма нищо по-хубаво от живо коте, което ти разрешава да живееш с него и да се обичате.
Ама се отплеснах нали, ти си виновна, те ме предразположи с твоето обяснение за котето с тъжни очи и торбичката на вратата:))
И аз като теб, котето с мен навред, останалото са подробности!