|
Да споделя и аз, може да ти е от полза
Понеже живея под наем и често се местя, не смеех да си взема котка, въпреки желанието ми. Но една вечер го срещнах Принца - малък, кльощав, грозен и мръсен... по средата на булеварда. Опитахме се да го хванем и махнем от там, но започнаха едни кръшни танци и мяукащи песни... След 30 минути бе преместен, но веднага след тръгването ни се озова пак по средата на платното... След още толкова време мяукане, кършене, усукване, умилкване, лягане, ставане, мъркане, хъркане, бягане, връщане... беше хванат и прибран у дома. Никой не беше нито обмислял, нито подготвян... Майка ми да не види котка...ужас, ужас... На дугия ден му купих всичко необходимо за домашна котка, обезпаразитих го всякак и го "настанихме" за живот у дома. И започна един кошмар... Майка ми по цял ден в къщи с него - ВОЙНА! Въпреки тоалетна, бенто, силикон... Мъника пикае навсякъде и цялата къща смърди! Ползва си и тоалетната, но въпреки това пикае и другаде! Влиза в гардероба, нахвърля дрехи навън, бута от закачалки... Майка ми бесове я гонят, мрази го, вика му, гони го по стаите... Твърди, че се опитвал да я убие, скрил се, нападнал я, бил напикал предварително пред вратата, тя се стреснала, хлъзнала на напиканото, паднала, разбила си главата в ръба на плота... 3 месеца се надявах всичко да се оправи, видях се в чудо... но не би... А като се прибера, боже, каква любов, каква радост, какво гушене.. Накрая заявих, че котето по никакъв начин няма да бъде изоставено, взимам си го и се изнасям с него! След много преговори, решихме, че в продължение на 1 месец започва майка ми да прави опити да е добра с него, като се изпишка някъде да го вземе и гушне и да измие с парцал напишканото... Като събори дрехите (събаряше изключително само нейните! моите никога не е докоснал!
) тя да ги събере, подреди и пак да го гушне. Казах й за да й е по-лесно, да счита това като опит за живеене с мен, а не с котето, защото аз от тук нататък вървя комплект с него! И се разбрахме, че ако прави така, а се окаже, че това продължава след месец, аз се изнасям с котето.
Еее, като за хепи енд да кажа "И ВЕЧЕ ТРЕТА ГОДИНА ЖИВЕЯТ ЩАСТЛИВО ЗАЕДНО И ЕДИНСТВЕИЯТ ИМ ПРОБЛЕМ Е КАК ДА РАЗДЕЛЯТ КОТАКА НА ЛЯГАНЕ!" Прекрасното ни ангелче не е кастрирано, никога не маркира, не се изхожда никъде, освен в тоалетната си, не прави поразии никакви, невероятно чист, суетен и мил е! Бързам да чукна на дърво, разбира се. Може би стана много дълго обяснението, но то беше за да ти покажа възможно най-реално колко наистина МНОГО ВАЖНО е всички да обичат котанчето в къщи! Успех ти пожелавам, и запомни, че с любов всичко се получава чудесно!
|
Re: Какво означава да си отговорен към живинката с [re: Живoтинka]
