|
Ами... невероятното се случи. Джеси си дойде. Тази вечер с майка ми го чухме да мяука под едната от терасите ни. Не го видяхме, защото вече беше тъмно, но разпознахме гласа му, слязохме и когато се приближихме и го повикахме, се оказа, че наистина е той. Позна ни, отговори ни, като го повикахме, и дойде при нас. И... успяхме да си го приберем. Ужасно е отслабнал, доста е мърляв, има и една драскотина на носа, но иначе не изглежда да има наранявания. Изкъпахме го, хапна си, утре ще му дадем хапчета против паразити. Като влезе вкъщи, очаквах да обиколи насам-натам, да е объркан и да не осъзнае веднага къде е, а вместо това той се насочи веднага към "неговата си стая" - тоест, таята на майка ми, и си обиколи всичките любими места там, след което се настани на едно от тях. И си стоя така, докато двете с майка ми бяхме в стаята, а после, като видеше, че някоя от нас излиза, тръгваше след нея. Сега е нахранен и спи.
Учуди ме обаче реакцията на другия ни котарак, Гелето. Уж го търсеше, уж му беше много мъчно, а сега се цупи и май го е яд.че Джеси се е върнал. Не знам как да си обясня тази реакция. Но просто исках да споделя радостта си от връщането му. Това е.
|
"Блудният син" се завърна!!!!!!!!!
