Вчера нямах никаква идея как да ти помогна. После се сетих за една история, която сега ще ти разкажа. Дългичко е, но имай търпение:
Преди няколко години намерих котенце, намерих му и стопани. За мое щастие те се оказаха от редките осиновители, които желаят да поддържат връзка с мен и търсят съветите ми. След като котараната съсипа първо цветята, а после и жилището им, си взеха второ женско котенце, което кръстиха на мен /и досега се колебая дали това беше жест на благодарност или напротив/. Тогава започнаха битките до безкрай, т.е. старата маца сериозно пердашеше малкото коте. След седмица военни действия ме потърсиха. Посъветвах ги да изолират котенцето в отделна стая, там да поставят котешка тоалетна, храна и вода, а старата котка да не я допускат в стаята в никакъв случай. След близо две седмици такъв режим, затвориха малкото коте в преносвачката и го изнесоха от стаята. Котката само обикаляше кутията и съскаше отвън, а малчуганът отвътре и нищо повече. След няколко такива запознанства /за кратко време/, решихме да пристъпим към решителния момент, т.е. да отворят вратата на стаята. Възрастната котка много внимателно и предпазливо влезе в стаята, която беше станала чужда територия. Котенцето се държеше спокойно. То се чувстваше сигурно в своята територия. Стопаните им пък бяха примрели от страх. Не се сбиха /котките де/. Само се душеха настръхнали. После ги разделиха пак. На другия ден пак отвориха вратата. Полека-лека котката започна да се движи по-спокойно в стаята, а котенцето да напусна стаята и да проучва нови терени в жилището. На 32-ия ден се заиграха. Сега в игри и търчане доразрушават апартамента. Една без друга не могат.
Не съм присъствала на всичко това. Провеждаха се едни дълги предълги телефонни разговори, те ми разказваха, а аз давах идеи от разстояние с много страх да не се обърка нещо.
Дано тази историйка ти бъде полезна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите