Медицината, за разлика от много други професии, се развива, учи и открива в практиката, поради което много често стари, установени и рутинни понятия, диагнози и предположения се оказват грешни или поне непълни. Учебното заведение дава само една еленментарна база, следствие от емпиричен опит, която е променлива, също благодарение на емпиричния опит и разширяването на познанията. Не винаги това, на което сме учени, е вярно. С това не искам да оспорвам конкретно становище, а говоря най-общо.
Нека се опитаме да разсъждаваме логически по проблема.
Анамнезата в случая е ясна - порода котки - персийска, от американския тип - изкуствено създадена с екстремално къс назален апарат и поради това деформирани слъзни канали и носни кухини. Сълзене на кафеникав секрет. Изтечението не е прозрачно, което предполага наличие на бактериална флора. Предпоставка е анатомичната деформация - стеснение на каналите, нарушена проходимост, неразвитие на слъзната точка. Това предизвиква неизтичане на нормалния слъзен секрет, който овлажнява и промива роговицата и конюктивата, задържането му и връщането му към окото. Задържането на телесна течност пък е предпоставка за създаване на подходяща хранителна среда за бактериите, които в непатогенно количество живеят в организма. Често пъти веднъж развила се бактериална инфекция става хронична и лечението й е ако не невъзможно, то изключително трудно, поради резистентността и адаптируемастта на микроорганизмите към препарати. А и анатомичната препозиция не може да бъде напълно елиминирана. Всъщност, най-ефективното и сериозно лечение е свързано с необходимостта от хирургична намеса.