Положението в къщата не е никак добро. Котките от втория етаж не могат повече да стоят там. Особено двете последни останали от Е. Днес когато отидох съвсем не очаквах да е толкова зле положението след дъждовете - от една голяма стая бяха останали сухи точно 2 метра. Всичко останало беше наводнено. На едно място където бившият паркет се е нагънал, се беше образувала лока 4 пръста. Храна, легени, кошове, дрехи - всичко мокро. Вече нямам дрехи в нас, които да нося. Сещате се, че намокрени пуловери в този студ там не изсъхват, ама изобщо. Затова нося все нови. За студа в стая няма да говоря. Може да си го представите. Най-опасното е, че таванът може да падне всеки момент. Вече има такива дупки, че спокойно може да съзерцаваш небето вечер. За котките това повече не е спасение, нито приют.
В другата стая пък са котките на починалата баба. Тях още не можем да намерим къде да ги пуснем. В тяхната стая няма толкова вода, но пък единия прозорец липсва, облепен е с картон, но така зверски духа, че нищо чудно, че котките са настинали. Айде, те са диви, ясно е, че за тях няма да има кандидати, но двете котки на Е. са даваеми. Сивушка вече се излекува от бясното разстройство и ще бъде кастрирана. А никак не ми се иска да я пускам сред това море и студ с гол тумбак. Има вариант да се преместят на първия етаж, има място, но като цяло не е добра идея.
Знам, че тук няма кой да помогне, но все пак пиша, че знам ли го тоя пусти заек откъде ще излезе.
Ще припомня - черната котка е абсолютно домашна, изключително лигава, мила, гальовна, кастрирана. Сивушка все още е плаха, но на мен ми дава да я галя и мачкам. А ме е вижда само по 30 мин. на ден.
ето снимките им пък дано някой ги хареса, макар и като временни обитатели:
|