За щастие /или нещастие - и аз не знам вече, ни се размина тоя път хотела... Идва ни една лелка, аз тъкмо изнасям добичето, което затворено в кафеза врещи ли врещи. Та лелката вика: "Абе вие луди ли сте бе!" Нека само стои затворена котката докато поизсъхне" Та кебапчето поседя затворено на терасата към половин час. Сигурна съм че целия блок го е чул. После се дондуркахме половин час на ръце, ма то 6 кила - можеш ли да го носиш. Сега съм го пуснала да се тъпче с кисело мляко и да вилнее в мойта стая, и кенефа му е тука, само се правя на пъдар да не се изскубне на терасата. Кухнята и коридора утре чак ще ги види обаче ;)

хлебарките вече мрът между другото. Само сбирам трупове.

Life can be for living
Just try and never give in