Никога не съм вярвал особено че късното оделяне от майката има особено значение но го виждам с моите - голямото ми коте, което беше обучено до съвършенство от майка си и другите големи котки там (тоалетна, храна, обноски, малко мяукане, не се катери много, не дращи, не хапе, не препикава) и малката дунда която прибрах преди седмица - моята никога не яде на по-често от 3 часа, никога не изяжда цялото количество храна в паницата, ако си хареса нещо специано си го носи в къщата и крие. А малката дунда от както спряхме със спринцовките се опитваше и изяждаше повече от голяма котка. Сега е безкрайно недоволна че е ограничена на дажба по лекарско предписание, сърди се, тропа с крачета, мяука иска да яде 10 минути след като е яла. Явно не хората а котките са важни за бебетата котета.