Хм, понякога си позволявам да кажа, но само на шега и в добро разположение - да се обърна към моите калпазани и да им река - защо ви храня бе, защо ви храня, като не давате и да ви галя, когато си поискам - ни вълна изкарвам от вас, ни мляко, ни месо, една компания сте ми само, чупя си кръста да ви чистя и да ходя подир вас.
Запушения Бебо никога не идва да се гуши в мен, ляга си вечер на долния край на леглото, в ъгъла, да има поглед върху цялата спалня. Сутрин само минава край главата ми и позволява погалване по гръбнака. Обича и да скочи до монитора и да си протегне главата към мен за погалване по гушката, когато вече работя. Тогава се чува и мноого, много тихо мъркане, само като вибрация на гърлото. Но за мен това е висша степен на разположение, защото знам, колко е пестелив на ласки. Щастлива съм, като го видя да се просне на пода настрани, да се обърне по гръб и да изтяга лапи. А най съм щастлива, като се унеса нещо пред компа, пък и какво да крия, да си задрема в голямото кресло. Тогава ме събужда леко предпазливо докосване с мека лапа, за съвсем кратко, по рамото. Отварям очи и го виждам втренчен в мен да замахва нежно с лапа. Това може и да не е любов, нали, това може да е подсещане, че в чекмеджето под компа има складирани гранулки за почерпка. Няма да му меря любовта, я!
И е страшно плашлив, като чуе дори отдолу да се звъни, се качва на гардероба и подава после оттам красивата муцуна.
Отгледани от първия си ден от мен, тримата ми котарака са пестеливи в ласките - Бебо най-вече, другите си имат навици да дойдат, да се гушнат в лакътна свивка, да замъркат, не повече от 2 пъти на ден. Но са тежки на характер, това е ясно.
А безпризорника Белчо, живял по приюти, сменил много стопани, няма от него по-лигав и любовен, от първия ден откакто го взех, та досега.
Такива са животните ни и такива си ги обичаме.