|
Здравейте! От няколко седмици чета темите във форума. Научих много неща, от много хора и случки съм искрено впечатлена! И развълнувана.
Въздържах се да моля за помощт за Бобо и Райва тук, но след като пуснах обяви в точно 20 сайта(и вероятно част от вас са попадали на тях) и залепих обяви на 10 места в града, още ни вест, ни кост от човек, който да прояви интерес към котетата...
Историята:
На 11.07. следобед ги чух да писукат и плачат под прозореца и слязох да ги потърся. Проклинах идиотите, които ги бяха изоставили така безпомощни. Бяха се сврели под една тръба в един циментиран ров, обезумели от страх. Наблизо имаше глутница кучета, които разгоних. Тъкмо беше почнал да вали дъжд на едри капки, когато скочих в трапа да взема вече поизмокрените душички.
С приятеля ми живеем в общежитие. Вкарах незабелязано котетата. Изчистих ги с напоена в топла вода кърпа, направихме им кош за спане от картонен капак с много кърпи вътре, купих от аптеката бебешки биберон, нагласих го на едно пластмасово шишенце и ги нахранихме с прясно мляко. Направихме тоалетна от картонена кутия с накъсани наситно парченца вестник. И така - олелия до Бога, едно пискане, един плач. И от време на време - спокойствие и тишина. Няколко дни ходех след тях с един парцал, нещо не им беше удобна тоалетната:))). После, като ги видях къде им харесва да пишкат, направихме още една тоалетна и двете тоалетни ги подредихме на тези места.
Бобо и Райва бяха много мънички, миличките, и ме беше страх да им слагам пудра и да им давам хапче против глисти. Чаках две седмици и тогава свършихме и това! А и в началото писанчовците ми изкараха акъла ту с разтройство, ту с упорит запек. Пихме прахчета за разтройството. Масажирахме се като луди за запека! Не знам човек като има дете как оцелява от страхове:))))
Забравих да спомена, че имаме котка, Чучи! Тя, разбира се, се разболя от ревност!... Спря да се храни, сега продължава да яде само от ръка, и то с големи молби, и докато изяде една гранула или едно парченце месце, ги изпуска по 5 пъти, ближе, ближе, и после почва да "зарива". Очите й почнаха за сълзят, почна да се чеше настойчиво, да ни се сърди за всичко, появи й се пърхот, умрях от ужас! Водих я на доктор - нищо! Сръдня само! А след доктора пък каква сръдня падна!... И много им треперя на всички, и много се притеснявам. Сигурно го разбират и все ми се глезундрят, и все са закачени за мен! Както и да е.
Вече съм привързана към малките, приятелят ми също. Но три котки на 24 квадрата, от които само около 3 свободна площ... Когато пътуваме, а често се налага, носим Чучи с нас или я оставяме при родителите на приятеля ми. Те не обичат котки. Но понеже съм им казала, че Чучка е най-милото ми и ценно същество на света, някак си я приеха. Ако резберат обаче, че имаме още две котета вкъщи, просто по никакъв начин няма да го понесат... Миналата година стана "луд скандал" заради едно болно котенце, което исках да вземем вкъщи. От тези гадните разговори, когато разбираш, че "или-или", нали се сещате, тръшках се, ревах.... И сега ми се свива гърлото на буца... На няколко котета, които сме отглеждали така, успяваме да намираме дом, но това точно котенце никой не го взе, живя с котката, която го беше осиновила, заедно с братчето му, но в края на миналото лято кучетата ги убиха двете. И сега е моментът, в който наистина рева...
Ох, божичко, не искам С Бобо и Райва да се случва това...
Навън сега имаме 9 котета с три майки. И за тях ми е много тъжно. Просто знам какво ще им се случи в един момент. Но поне си имат майки. И са по на около 4 месеца. Котките доскоро ги криха. Не дават много да ги пипаш и бягат от хора. Май само от нас не бягат, ззащото знаят, че ние сме хората с "папото". Смятаме да ги кастрираме всички. Как- ще видим.
Бобо и Райва са по-малки и са отрасли без майка. Те смятат хората за свои родители. Толкова са доверчиви и беззащитни...
Моля ви, питайте свои познати и колеги, роднини и съседи (но само хора, които обичат котки и ще им се радват и ще се грижат за тях) дали не искат да си имат предан и пухкав приятел и бебе. Сега Бобо е на около 7 седмици, а Райва - на около 8 седмици. Хранят се сами(от 4 дни насам) и вече ползват котешка тоалетна Бенто - от три дни, обаче са влюбени в нея:)))
Бобо е много ласкав глезан, просто отвътре му идва:))) Карамелен едноцветен, с тигрова окраска, със симпатично шкембенце. Райва е много елегантна и нежна, пъргава и храбра:) Тя е трицветно котенце. Почти не й се чува гласчето, просто сама се оправя с нещата - умница! А Бобо е малко лигльо - той все търси внимание и "асистенция":)))
Имат си и албумче, което попълвам почти всеки ден с нови снимки.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=156803
Май не стана активен линк, пак ще пробвам.
Дано да е станало сега.
Мейлът ми е: plenilunio@abv.bg, тел.номер: 0887741886
Благодаря ви.
Имах нужда да споделя с хора, които сигурно ще ме разберат...
|
Два бебока още си търсят човека!
