Комюнике от Белчо.
То моята къща малко на Елисаветината взе да мяза, ама то не е от скоро, само че при мен е 4 котки в смрад (мизерия и глад няма) - да не се възприема буквално, леките намирисвания си ги има, главно благодарение на запушения Бебо, който го напиня навсякъде, където му падне, слава Богу, не много често, та трябва да ходя след него на опакостените места с парцала.
Белчо е добре, верно, хрипи си малко, повече като сополивец се държи, отколкото като астматик. Разпльосква се на всички възможни гладки и хладни повърхности.
Вчера ми казаха, че приличал на зайче. Ама верно, зайче, с любопитна остра муцунка и снежно бяло кожухче. А като се разиграе вечер, и трополи по цялата къща, и се гони с другите, съвсем на бягащ заек мяза, и така грациозен, и по обем съвпада.
Абсолютно е социализиран, няма конфликти с другите. Останалите са по-резервирани към него, но сме общо взето, в режим на търпимост. Затова пък Белчо е активен, ходи да си бута сополивата муцуна в тях, освен това има игра с криеница, дето за кратко се подава по една лапа от някое скришно място, а друга лапа отвън дебне да я цапардоса. Вчера го правиха тоя номер с най-дружелюбния от останалите ми котаци, в клетката Белчова, дето ми я оставиха и дето си ходи комплект с него.
Имаме си хубава нова тоалетна, една, със сини топченца.
Учим се да ядем разнообразни храни, а не да караме само на пастети и гранули - те, тия котета, отглеждани в големи групи, имат малко такива, колхозни навици - от общия казан само, и отделни глезотийки не познават, горките.
Научаваме се да ядем разни неща постепенно - рибата я мешаме с оризец, вече се хвърлихме на кашкавал и на сиренце изкиснато, пробваме по малко и кремвиршчета, но не ги любим особено. Правя експерименти с всякаква храна, оня ден оценихме един сух салам, разбира гадинката къде има месо, а къде неизвестна субстанция. Това просто за разнообразието и за вкус към различните неща, иначе със салам няма да го храня, сакън.
Абе, ставаме нормално коте, само с крехкото здраве ще видим какво да правим. Иска си контрол, не може да го хвърлиш на самоиздръжка и оцеляване. Впрочем, и аз съм била такова, болно дете, цял живот са ми треперили родителите, пък на, криво-ляво караме някак ... тия, болните деца, доста често са по-мили на родителите от здравичките...