Насилието и зверствата над животните е е изключително болезнена и обширна тема. Смятам, че има садисти по природа, за които само един строг закон може да бъде спирачка, а има и неграмотни да ги нарека, които от липса на възпитание като деца са се превърнали в мъчители и убиици. За вторите има шанс да бъдат променени. Още от малки децата би трябвало да се възпитават ако не в любов към животните, то поне в уважение и съчувствие. Спомням си като бях дете и на село колеха прасе или агне, питах не го ли боли животното, татко ми обясняваше, че те не са като нас, нямат разум и съответно болката не стига до ума им. След години като се подготвях за изпита по философия, и тъй като животните са ми слабост, четях всичко свързано с тях, та попаднах на Декарт, който ги описва като бездушни машини, от които само можем да ядем, да шием дрехи и т.н. Много е трудно да се бориш за хуманно отношение към животните, не само в БГ. Ами какво ще кажете за лова, спорт!?! В древни времена са убивали за да оцелеят, и то с лък и стрела, а сега сме оборудвани с карабини, с оптически мерници, па и снимки си правим с "трофея". Цивилизация !? Преди месец ходихме на разходка в балкана, зеленина, птичките жизнерадостно пеят и ето един горд баща с чедото си на 10-тина години момче и ловна пушка - стрелят по птците. Питам го защо, ми неадекватно се хили... ми детето да се учи...Колегата зимата гордо разказа как е приключил успешно борбата с едно буздомно куче, което добри хора пуснали във входа на блока, постлали му одеало и сложили панички за храна и вода. но той всяка вечер прибирайки се с ритници го изхвърлял и ето, най после звяра е отучен да влиза там. Защо го правиш, възмутих се, защото детето го е страх. Ама хапе ли, какво прави кучето, ми не , не хапело, ама детето се страхува. Е този страх у детето е насаден точно от родителите му и ще се предава до девето коляно напред. Имах едни съседи, гледаха немска овчарка, красива, умна, винаги и се радвах когато се засечем в парка. Та един ден жената /забележете, не мъжа / ми се похвали, че водили предишния ден кучето на лов за бездомни котки и то удавило две. Е това не мога да си го обясня - имаш си дом. любимец, а го правиш убиец. Пак възпитание. Ами коридата, има ли по-дивашко зрелище от това? а там ходях и аристократи. Традиция. Значи ли, че всяко зверство, облечено като национална култура или национална храна трябва да се продължава в бъдеще? Човека е решил, че този свят и тази природа са създадени само за него, че ако не изяде всичко живо и не навлече кожата му, то за какво живее. А по отношение на американската "помощ" за животните, пази Боже от такъв модел на поведение. Показват ни спасени и осиновени животни, добре, но някъде да сте видели статитика - от 100 прибрани, примерно, 20 са намерили стопанин. Няма такова нещо, сигурна съм, че процента е м/у 5 и 10, останалите са хуманно приспани. И то защото не са издържали теста с паничката за храна, на гладно се прави. На едно стресирано животно, попаднало я от улицата, я от някой двор, тотално променило начина си на живот да му отнемеш храната и да очакваш, че то ще те гледа влюбено и няма да прояви не друго, ами инстинкта си за оцеляване. Че в това какво милосърдно има? Гонеха едно куче по магистралите, ошашавиха го тотално, животното не знаеше на кой свят е, после го тестваха и го убиха.
Та се връщам на темата - възпитание и закони са нужни и много любов и търпение.