Баща ми мисля ще ми прости. Майка ми и баба ми ще плачат, както и аз, но времето лекува. Плача и досега като се сетя как отровиха предишната котка. Но това е друга история... и се случи твърде отдавна, била съм дете тогава...

Не разбирам защо упорито пропускаш главната причина въобще да започна тази дискусия, която върви към изродяване.
И тя е, че съм ужасно притеснена за баща ми. Следващия път може просто да му изтече кръвта, докато дойдат докторите...
Но явно на теб не ти пука за това.