Радвам се, че от 11 котки нямаш нито една като моята. Но както при хората, така и при животните има различни характери и са расли при еди-какви-си условия, които могат да провокират еди-какво-си поведение и т.н...
Хайде не бързай да ме нападаш.
"Котките по принцип не нараняват без причина и не нараняват без предупреждение."
С първото съм съгласна, с второто - не съвсем. Не мога да виждам през масата какво прави котката отдолу...

Мисля дебело съм подчертала, че май избора ще се сведе до нея или баща ми. Или трябва да я оставя да го надере по краката до смърт ей така??? Само защото я обичам и живеем години наред заедно. Виждал ли си човек с разширени вени в много напреднала форма но болестта - краката на баща ми от коляното надолу не се виждат изпод възлите! В Пирогов едва-едва са го погледнали...
А нашите я глезят повече отколкото са глезили мен. Никой никога не й е посягал. Въобще не й се натрапват. Някой път се ядосвам като гледам как баба ми става, когато котката пожелае да се изтегне на леглото. Но не й се меся.
Притеснява ме обаче, че мен ме няма там, ходя два пъти седмично най-много и не мога да контролирам нещата. А те скриват нещо, което е твърде сериозно според мен. Аз разбирам седмица по-късно.
И друг път е скачала така и нещата са се забравяли...
Нали и мен така ме нахапа през нощта много отдавна. Айде реших, че аз съм виновна, защото съм я бутнала насън и съм я стреснала. Ами аз как се стреснах?
Споменах и че приятеля ми е ветеринар и дискутирам с него въпроса и откакто разбрах вчера какво се е случило, само се измъчвам...
Затова питам и вас за съвет. Мъчно ми е. Не искам, не искам да става така. Но връщане назад няма.