|
Имаме котка на 11 години - живее с родителите ми. Аз преди две години и нещо излязох на квартира. Занесох я още като съвсем мъничка. Винаги е била буйна, с характер, закача се... Много сме я глезили.
В последната седмица три пъти е нападала безпричинно: издрала е и нахапала жестоко краката и на тримата - майка ми, баща ми и баба ми.
Баща ми просто е посегнал да завие майка ми, а котката е нагризала първо него, после се нахвърлила и на майка ми. Баба ми е издебнала изпод масата на другия ден. Нахапала я е и по ръката като се е опитвала да я откопчи. И третото нападение пак е било нещо от сорта... Не съм била там да знам подробности, но мога да си представя. Котката не допуска да се повиши тон и често пъти захапва този, който е викнал или най-малкото почва да мяука предупредително. Даже сега се сащам, че баба ми май ми разказваше как се подхлъзнала един път, изсумтяла нещо и... котката я нападнала. Но не обърнах много внимание на случката тогава...
Кажете какво да правя? Дали кастрация ще я укроти и ще има ли смисъл на тези години? Или просто да я пусна на свобода...
Жестоко е, тя е член на семейството вече толкова време, сърцето ми се къса, че ще трябва да предприема нещо и най-вероятно да я махна, но баща ми има разширени вени на краката и ако котката засегне някоя, той може да си замине от кръвоизлива...
Котката е здрава, никога не сме и давали хапчета против разгонване, хранят я добре - все с неща, които обича, но непредвидимото й поведение от последните дни ме стряска. Добре, че баща ми се оплака. Майка ми и баба ми си траят.
Мен ме беше ухапала така жестоко два пъти преди години - спеше при мен и явно съм я натиснала, като съм се въртяла. След втория случай и куп дупки на краката почнах да я махам и тя се премести да спи при майка ми.
Решението какво да се прави и действията трябва да произлязат от мен... Майка ми и баба ми твърде много угаждат на котката... Преди ми беше смешно как майка ми се притесняваше и аз водех котката на ежегодните ваксинации, че щяло да й е неприятно и да се уплаши. Просто я слагах в един сак - носех и връщах. След няколко дни се оправяше и сръднята и уплаха й минаваха.
Но сега никак не ми е смешно. Те просто няма да предприемат нищо. Трябва аз да направя нещо.
Днес ще се консултирам и с ветеринар, но бих искала, ако е възможно да чяу повече мнения...
|
Дайте ми съвет...
