Преди години работех в едно ателие с обширен двор, където гледахме няколко котки. Освен в двора, те обикаляха и цялата махала наоколо. Правеше ми впечатление, че винаги, когато ги срещнех някъде навън, извън нашия собствен двор, те се правеха че не ме познават, подминаваха ме без да ми обърнат грам внимание, дори не си правеха труда да ме погледнат докато им говоря. След като се приберат обратно в ателието ни, вече сме приятели, мъркане, галене, даване на мръвки и т.н. Странно нещо е котешката природа и ако я познавахме по-добре, може би в такива ситуации щяхме да знаем по-добре какво да правим.
Но най-вече не се отчайвайте и не спирайте да търсите, защото е възможно мацата да е някъде съвсем наблизо, да се крие и да не иска да излезе. Стискам ви палци и от все сърце ви пожелавам да се намерите отново.