хубаво си го казал, браво.
особено това за грешките. трябваше да го разбера и аз от опит, за съжаление, а не от съвет. в подобни случаи масовата грешка е "Да, ама точно на мен няма да се случи". и аз така си казвах. и взе, че се случи точно на мен. сега обяснявам същото и на стопаните на едно от моите котета. и те разсъждават като мен в началото.

затова като прочета някоя подобна тема се замислям. когато започна спора около темата на светозар се замислих - ми ако и на мен се случи нещо такова, че трябва да оставя котките си? първо си казах, че каквото и да ми се случи никога няма да ги оставя. после осъзнах, че никога не бива да казвам никога. мислено правех списъци на приятели, които биха ги взели и се оказа, че де факто нямам толкова много такива приятели. в един момента установих, че ако точно сега ми се наложи да ги оставя, просто няма къде или на кой. селото автоматично го изключвам, защото съм повече от убедена, че не биха оцелели там. действително, подобна ситуация е меко казано ужасна. дори се замислих, че трябва да си направя и котешко наследство - ми какво, всичко се случва. утре може да ме блъсне кола и да изпадна в кома, кой ще се погрижи за котките ми, къде ще идат те? брутална мисъл, но може да се случи.

иначе за другите ситуации има избор - много пъти съм виждала обяви, че хората заминават за чужбина и имат нужда някой да прибере любимците им. при достатъчно усилия и желание начин винаги се намира начин положението да бъде разрешено по добър начин за всички страни.

Осиновете бездомно животно - Зооекспо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите