И мен ми отлекна много от сърцето, защото живото ми въображение ме измъчваше с картините на ужаса на едни домашни котенца, попаднали в непозната среда, където не могат да се скрият дори при познат човек. Но добре, че са намерени. Моите технологични пояснения за утепляване на къщичката са от многобройните ми опити и преживявания да спестя на външни котки страданията от външните температури, и не само температурите, трябва да си имат животинките нещо закътаничко да са сигурни и спокойни. Понеже винаги, като излизам навън на студа или под дъжда, и ги виждам външните как се крият, как изскачат към мен за храна, и ме прерязва сърцето като си мисля за моите, дето съм ги оставила, нахранени, да се излежават на решетката на парното.
Та и аз си мисля, няма ли нещо ама съвсем мънцърко де, килерче, мазенце, антренце, някаква пристройчица. Колко им трябва на животинките - аз на моето мазе съм изрязала на шперплата на прозореца една дупка 20/30 см. и от там си се промъкват създанията - и в двете посоки. И е добре именно да е малко това отверстие, защото моите външни котки колко пъти са се спасявали от гонещи ги глутници кучета именно през него, а кучето стои отвънка с изплезен език и сумти... А един път цяла нощ отвънка страшен лай под прозореца, и на сутринта гледам - оборудвания от мен шкаф, макар и скрит под балкон, целият преобърнат, всичките дрехи от него извадени и разхвърляни по двора, а малкият сладур, който спеше вътре, го нямаше. И не искам и досега да си представям съдбата му и колко много време е отнело на тази озверяла кучешка глутница да достигне до него, макар и така добре скрит, влизаше в него през една цепчица до стената, но ужасните песове просто са извадили шкафа навън. Една от картините, които не искам да си припомням, но много очевиден е паралела, уви...
То сега вече температурите ще се повишават, ама ще дойде и другата зима, пък и за сигурност и спокойствие много е важно да има закътано местенце.
От все сърце се моля за уреждане на жилищното положение на Мая и Пеичка.
|