|
|
| Тема |
 Re: Пея и Мая отиват на село [re: svetozar] |
|
| Автор |
isetodd (konete) |
|
| Публикувано | 16.03.07 01:49 |
|
|
|
позната история имахме едно коте казваше се Сузан на село го намерихме като малко коте прибрахме го в нас тука ,но като се разбра че имам алергия и го пратихме на Симеоново .Което не е село а квартал на София баба ми и дядо ми имат голяма къща там и си живеят. Седях с него една седмица приобщих го кам кучетата ни и кам обстановката даже на вънка си ходеше доо тоалетната,но ето че аз трябваше да си отида и той избяга толкова сълзи за котарака сме изплакали не само аз но и мама много го обичахме ,но така и него видяхме е една седмица след това с мама пак отидохме да видим дали не се е появил като чу гласа на мама си доиде но после пак избягал и от тогава несе върна.Друг пак такъв случаи имахме баба хранеше една улична котка и си я приюти вкъщи ама и тя изчезна той приличаше на Сузан ама беше по сифкаф кръстих го Макси и двамата бяха сиви с бяло и бяха с дълъг косам някои казват ,че може би са ги прибрали но може и да са били убити .
Ако си ги намериш каквато и да е причината да ги махнеш веднага си ги вземи вкъщи снимай ги пусни обяви с снимки на котетата ,че се подаряват и чакай да званне някои .И аз сам си виновна ,че Сузи избяга нетрябваше да си тръгвам толкова бързо до края на дните си няма да си го простя имахме го от малко коте дядо ми бог да го прости го откри и го гледаше докато необедих наще да си го вземем.
Имах Сиямска котка беше на 40 дена като ми го подариха наще аз бях малка практически изразтнах с него казваше се Сузан беше с пречупена опашка и сини очи .В денят в които заминах на екскурзия той избяга толкова бе привързан кам мен ,че навсякаде се налагаше да си го нося с мен ,но там нямаше как се пак бяхме не точно на екскурзия ами на турне пеехме из градовете по училищата.Същата вечер той избягал минаха месеци открих котка като него на улицата непогледнах ,че е женска и си го донесох котето то се оказа ,че има стопани и го върнахме и за това ,че заминах и го изгубих няма да си простя цял живот колко ли е страдал на вънка водили сме го на село с нас като сме ни е там и е свикнал на вънка да е ,но не е имало кучета които могат да го изядат.
| |
| |
| 
|
|
