много,ама много дълго си търсех сляп и глухо-ням мъж.Обаче,стигнах до извода ,че такова чудо няма по света.Тоя си го харесах,защото е много пестелив на думи и защото веднаж го хванах да ми шие гоблена.Беше едно такова кротичко като току-що донесено малко коте/Боже,сега иска да се прави на лъв!/и аз почнах да се замислям за бъдещето и генетичните заложби за продължаване на рода и вида..../То беше комунист време и ако знаеш касви ергенски данъци плащах..../Обаче котката не го хареса....ма то не беше котка ,а интелект на отмъщението.Ние живеехме на 5-я ет,но блока беше 6 етажен.На котора не му се скучаеше сам по цял ден и често ходеше на гости на съседите над нас-вярно стените са много грапави-едра мазилка,но той се катереше и намирахме го заспал в чувала им със слънчоглед.То не беше веднаж ,не беше 2 пъти-мъжа им работеше като шофьор в зърнени храни и просто сменяше чувалите със слънчоглед ,заради наши нахал.Добре,че обичаха животни и не ставаше скандал.Но лошото започваше,щом се приберем и те ни го донесат в нас.ако мъжа ми е в стаята прословутия котор се нахвърляше като змия в/у него-просто трябваше да стоят в различни стаи,зашото нямаше никакво спасение.Веднаж се беше намъкнал в спалнята при нас докато спим-познай-миличкият ми се събужда в мокро легло-опикан посред нощите,мърморещ,вонящо....още му се чудя защо и как остана ,та и до сега.Е,вярно сегашния не прави такива поразии,но...абе,не се долюбват никак.