Даже котетата от едно котило се държат различно, едни сами си намират храната и се бутат на големите в чинийките, а другите се назландисват.
Една странна мистична връзка и някакви особени сигнали намирам в живота на покойната ми Козета за миналата година, когато ме дари с последно коте Пухи - толкова красиво, колкото никога не се е раждало от тази майка, а оказа се, и много умно. Та то беше много пъргаво и любопитно, ходеше навсякъде след майка си, и още не беше навършила месец, гледам я, набутала си главата в чинийката с консервата на майка си и яде, та ушите й плющят, нема учене, нема бутане на муцуната. И ръмжи със страшна сила на батковците, дето ядат от съседни чинии, пазеше си храната. Ама и млекце си сучеше паралелно с това.
Сякаш е разбирало, милото, че на майка му половината цицки са в тумори и трябва да я щади и да приближи по-бързо операцията. Сега е в едно семейство, радва се на всеобща обич и показва пак някакви свръхестествени разбирания и реакции, например, при визита на бившия съпруг, не много желан и неотдавна напуснал семейството, заставала пред вратата на стаята, където бил той, и ръмжела много заплашително....
Сама ще видиш как от цялото котило ще има разлика и в храненето на отделните котета.