А защо не ги подариш на някого? Чисто домашни котки да бъдат пуснати в някакво забравено от бога село си е все едно котешки Survivor. Не, че подценявам котешките инстинкти, но никак няма да им е весело във всеки случай там, дори и когато се научат да живеят на "свобода".
А иначе, мисля че ще е по-добре да кажеш и доводите си защо искаш да ги закараш на село, защото в момента адски много хора не мислят никак добри неща за теб ( включително и мен ).
Първосигнално човек си помисля " Ами явно са му омръзнали, направили са някоя по-голяма беля или изведнъж някой от семейството е "развил" алергия, което си е пълна щуротия, ама работи при хора, подтискали вродената си или придобита омраза към котки години наред, ама стимула им е изчезнал в един момент и са решили да разкарат най-накрая малкия хапещ досадник. Или жена му е забременяла и послушала някой не толкова адекватен гинеколог , че котките трябва да се командироват завинаги на поне едно 100-200 километра."
Има и адекватни причини - ако някой е толкова болен, че да не може да се грижи за тях повече. Макар че в безумно много случаи точно котките са утехата на болните хора, и последната радост, която имат преди онова, последното...
Нямам нищо против теб, не искам да бъда погрешно разбрана, но за мен котките са като децата - ако нещо стане, ти се бориш с проблема, а не го отстраняваш по най-безболезнения, но само за теб, начин. Може би ги одухотворявам твърде много.
Ако на мен ми се наложи да махна моя Алекс, макар че си е малко чудовище вече, ще се боря със зъби и нокти ако е хипер наложително да бъде само за съвсем малко време. Не можем да се лишаваме от малките си космати дечица ей така. Имам късмет, че и мъжът ми не "развива" спорадични алергии към него.
Пак повтарям , не се заяждам, не искам да предизвиквам конфликти, просто страшно ме боли от такова отношение без причина, която бих могла да оправдая.
За мен винаги има решение. Не съм оптимист, а зверски прагматик, който е преценил хиляда пъти всички варианти.
Но в момента просто ме боли - не знам защо- заради котенцата, макар и чужди.
|