всичките ми котки и котенца са прибрани от улицата. всички имат перфектни хигиенни навици. котките са чисти животни. най-характерното е, че всички обичат да ходят на пясък/бенто тоест нещо, в което могат да заринат работите си, именно защото са чисти. местото, на което е тоалетната им е хубаво да е по-закътано и далеч от храната им.
ще бъда откровена с теб. смятам, че все още имаш предразсъдъци относно уличните котки. бездомните. това не е лошо. повечето хора са така. смятат, че щом си вземат коте от улицата то ще остане завинаги диво, няма да има навици, няма да е гушливо и прочие. смятат, че ако си вземат коте родено в домашни условия - то то ще е кротко, хигиенизирано, идеален домашен любимец. мога да те уверя, че изобщо не е така. на първо място за стотен път ще повторя, че животните са като хората - всеки си има своя характер и индивидуалност. може да си вземеш коте от улицата и то да се окаже най-милото съществот на света. а може да си вземеш коте от домашна среда и то да ти изяде пердедата. може и обратното. ако търсиш любимец, който да стои на дивана и да спи по цял ден - вземи си плюшена играчка. моите котки са изключително кротки - повтаряла съм го. само че станаха такива когато пораснаха - преди като бебета им се играеше, ровеха саксии на поразия, гонеха си и прочие.
засега според мен не си готова за осиновяване на бездомно коте, а може би изобщо за второ коте. имаш предвид, че ако вземеш такова с твоята котка ще настане луда игра, нали - търчане, събаране на предмети... твърде много неща те притесняват, твърде много си мислиш, че вземеш ли го от улицата значи вземаш звяр. надявам се, не се сърдиш, че ти говоря така. по-добре не вземай второ коте, поне докато не си съвсем убедена и готова. остани си само с твоята, защото подобни случаи като твоят най-често завършват с изстрелване на котето по села или търсене на нов дом. и също като при хората честата смяна на дом и стопани прави котетата нервни, по-трудно се привързват и в крайна сметка повечето от тях завършват бездомни.
пак повтарям - дано не се сърдиш. така изглежда истината в моите очи. не искам да звуча наставнически, но с много подобни случаи съм се сблъсквала и познавам "симптомите". предпочитам човекът, на когото ще дам коте да е убеден, че го иска, да знае какво да очаква, или поне да има желание да се учи. колебанията, съмненията от сорта на "ама то дали ще свикне, дали ще се научи да пишка където трябва, ама дали няма да е диво" не са положителен признак. всяко същество ( човешко и животинско ) с търпение, обич, грижа схваща какво се иска или не от него.
Осиновете бездомно животно - Зооекспо.
Редактирано от denii на 02.03.07 16:37.
|