ох,искрено ти съчуствам-такъв ужас да осмърди цялата къща не сме изживели.Но то е само защото сегашния ми котор е много тъп!Стария беш5е не само интелект,но и много изобретателен.Ненавиждаше мъжа ми,който го измести от леглото ми.И започна мръсна война-пикаеше и сереше на всичко,което принадлежи на мъжа ми-дреха,вещ,/шапката му на военен беше обект на непрестанни укривания,докато 1 не я осра!/,но връх на наглосттаму беше осирането на пушката на мъжа ми,който е ловджия.Добре,че родителите ми се върнаха от чужбина,а ние се преместихме да живеем другаде и котката остана при майкини.Просто стария котор беше олицетворение на неописуема злоба към мъжа ми.Легенди се носеха в поделението на мъжа ми за котката.И не бяха измислици.Парадокса беше,че когато остаря и тръгна да умира/просто почина майка ми и той отказа на 2-та седмица да яде и пие/мъжа ми го влачи по доктори и направи и невъзможното да го спаси.Горкия,в последните дни вече нямаше сили за нищо,но все намираше начин да покаже умразата си към мъжа ми-съскаше му като змия...
Сегашния също не обича мъжа ми,но някак си е като студената война....няма такива поражения и укривателства,няма толкова изяви...Не мога да си го обясня,но знам,че котката обича къщата,а не хората.Защо тогава?