|
Ох, аз трябва да огранича моите живи разкази за котешки неразположения, щото ще се превърна още малко в герой на зоотрилър .
Ама и аз уж информация да давам, па стряскам хората.
Всичко е относително на тоя свят и като прегръщам двамата ми здрави котанчовци, си мисля - колко е хубаво да имаш здрави животни и единствената ти грижа да е каква храна си им купил днес и харесва ли им. А още по-голямо е щастието ми, когато оня, дето пикае иначе от корема, ми се изправи до клавиатурата и почва да си бута муцуната с мъркане в главата ми или ме закача с лапата и се навежда към чекмеджето, дето се държи Уринарито - като всички РК скъпи храни, са много вкусни и миришат апетитно - в котешката гурме-скала, естествено.
Нещо като щастието на оня, дето се удрял с едно паве по главата, а в промеждутъците викал - кеф, кеф, кеф....
Една моя приятелка от Лондон тия дни нададе зов за помощ в един друг форум, посветен на други въпроси, за намиране на лекарство за кучето й. Отзоваха се много хора, един от София й намери вет, дето да й достави лекарството (в Англия имало някакви строги правила за определен вид лекарства), друг пък, хуманен доктор в Хелзинки, притежател на куче, пък й постави допълнителни диагнози по публикуваните снимки на кучето. Трети пък сподели как овладяли епилептичните припадъци на доста старичкия любимец. А приятелката ми каза нещо, което дълбоко ме впечатли - когато дълги години си живял с любимото животно, се радваш на всеки ден, който си посрещнал и изпратил заедно с него.
Таквиз ми ти работи.
|
Re: ? за храненето на котарак с уро проблеми [re: Sometimes]
