Купих от минаващи циганки с кошове едно кръгло плетено, сложих му там възглавничка. Много обичаха там да лежат, но Бебо с бъбречните проблеми се научи да го подпикава, така че след многобройните измивания взех, та го прибрах.
Вечер се събират всичките гадове на голямото ми легло, верно широко, ама като ме болят пустите крака... Дебелият Бебо ми затиска стъпалата, до него, от другата страна Краси ляга отгоре, достатъчно му е само да е допрян до крака ми, повече не му трябва. Петьо преминава над главата ми, като въжеиграч, по ръба на таблата на леглото, застава до лицето ми и започва с лапичка да драска по края на постелката, което значи - пусни ме вътре. Пускам го. Започва страшно мъркане дори със свирене, и най-лошото - месене с лапи. То че ме меси по корема, няма страшно, ама ръката ми е там, и острите му нокти минават над лакътя ми и драскат най-нежната кожа. Тогава или пускам надолу ръкав на нощница, да се предпазя, или слагам другата си длан, като щит. След ритуалното месене, се свиваме на кравай и уж кротваме, за известни минути, но след това излизаме навън, и лягаме отстрани на възглавницата - приспивните процедури са завършени.
Какво ти легло?!?! За дневна почивка - може....
Ако се размърдам, да си разместя краката, или да се обърна на другата страна, се чува недоволно ръмжене от долния край на леглото - тази пък, да ми разваля сега рахатлъка... Отмествам седемкилограмовата гира с крак, и така ...
отново, докато намерим компромисно решение и заспим всички.