Ха! Точно така правеше и моето сиамче! И не само режима вкъщи - та даже идваше и с мен на училище. После я мъкнех по квартири - на абсолютно ново място, но пак така правеше! Дори можеше и да си пуска печката, ако случайно я заключа (много ми беше мъчно да го правя това, особено ако става въпрос за малка стаичка метър на два, но понякога се налагаше, особено с една "мразеща котките хазяйка", дето само я гонеше и си я намирах из съседните покриви, чакащо ме горкото да се прибера, за да може и тя, без да стигне до лапите на онова старо чудовище).
Това с храната също - може изобщо да не е нещо интересно от гастрономическа гледна точка за котки, обаче щом аз го ям, явно е хубаво и иска и тя! Необикновено нещо са това котките!

Умните хора си служат с прости думички.