Аз съм извънредно много изстрадала с инфекциите на долните пикочни пътища, котешките де, уточнявам, Бебо отново беше опериран, но му спасих животеца. Ако не се прочисти добре уринарния тракт, и уретростомията не спасява.
Някои неща, които ми казаха, практически съвети.
Урина, когато се взима така, в къщи, трябва да се занесе най-късно до един час в лабораторията. Разбира се, за бактериално изследване и дума не може да става.
Ако се закъснее малко след 2 часа, променят се стойностите на pH в урината, а това е най-важното за уринарните - внимание, НЕ бъбречните инфекции!
Много внимание с храната, дроб в никакъв случай - не, в общия случай уринарните инфекции изискват подкиселяване на храната. Някои гранули, освен Уринари, което е лечебна храна, точно предназначена за това, си имат споменаване, че са добри за заболявания на уринарния тракт. За съжаление, само някои сухи храни имат подробно описание на състава си. Само РК имат такива подробни описания, и ги има в мрежата. Освен това трябва да се гледа да няма много магнезий и калций в храната, но какъв е желания процент, така и не разбрахме, даже и с младите ветеринари се дзверихме над етикетите. Като пише например - калций 1,2 % това за 100 гр. сухо вещество в консервата ли става дума, или за цялата консерва. Има огромна разлика. Та затова се ограничихме само със сравнителна класация - в кои консерви има повече калций от другите.
За консервите, дори и най-скъпите, такова описание няма. Аз носих етикети от всички видове консерви, които употребявам, и ветеринарите ги изследваха внимателно, но не откриха данни за калция и магнезия.
Също много важно е да се изследват видовете седименти в урината, има различни, нашите са от т.нар. струвити, ако са струвити, урината трябва да се подкиселява, ако са пък от другите - точно обратното.
Щото цистит - само от замърсяване, външно, не ми се вярва, трябва да има и нещо в урината, което го предизвиква също. Така песъчинките, като минават през канала, правят циститите, та трябва и те да се изследват.
Моите няколкомесечни мъки с Бебо ми дадоха да разбера, че вече имам едно коте, да му дава Господ живот и здраве, над което трябва до края на живота му да бдя, да му следя хранителния режим, уринирането, и т.н. Но не роптая, то е като да имаш болно детенце, цял живот му трепериш. Ако се започне по-отрано това внимание, може и да не го постигне човек тази съдба.
А всичко почва с циститите де, поне на пръв поглед.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите