именно заради подобни на твоите възгледи написах тази тема. аз мислех по абсолютно идентичен начин. четях тук как хората не пускали котките ИЗОБЩО на терасите, как някои от тези котки дори не са помирисвали чист въздух и същевременно гледах как моите се опъват на припек на терасата, как следяха колите и хората в далечината и си казвах "Да бе, да, моите никога няма да падната. как ще ги лиша от това удоволствие". но факт - две падания, едното от 9 етаж. в момента котаракът ми е подлудял за навън. на мен ми се къса сърцето. но знам, че падне ли той едва ли ще оцелее. Сузи имаше късмет, защото е много фина котка. но той е дебел и няма да оцелее.

аз също съм в голяма дилема в момента. дали изобщо да не ги пускам на терасите или да обезопася. страх ме е, че дори и обезопасено отново може да се случи нещо. я да поддаде мрежа, я някоя дупка, я нещо друго. за момента от падането единственото, което направих беше да гушна котарака и така излязохме навън. гледахме 5 мин движението на колите и го прибрах, но пак е сърдит - върви, мрънка нервно и ме гледа обидено. но ако и него видя така както видях сузи не знам дали ще го понеса. първите няколко часа след падането Сузи ходеше леко накриво. да не ви говоря какви мисли ми минаха - мозъчна травма, счупен таз. а когато видях кръв на пуловера ми след като я качих горе направо ми призля. така че не знам - по-добре е да имаш живи и здрави котки, да ги изнасяш подред на терасата за 10 мин и после вътре отколкото котки инвалиди.

Помогнете ни да им помогнем!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите