|
Много мъчно ми стана, като прочетох тази тема.... моя мил оранжев котарак нямаше този късмет....намерих го вече изстинал на улицата пред входа...не мога да опиша това пък чуство да видиш любимото си малко същество, не просто наранено и само, а едно малко безжизнено трупче.......,а е паднал само от 5тия етаж...какви ли мисли не ми минаха през главата....обвинявах себе си....съседите ....реших даже, че някой го е отровил и хвърлил, защото ми се струваше някак неестествено котка да падне от 5ия етаж и да умре на място (и все още не отхвърлям това подозрение), не можех да проумея, а и все още не мога, какво се е случило...... аз също никога не съм си мислела, че "историите, които чета тук за паднали котки ще се случат и на мен"....мислех си, че дори да се случи някой да падне (вероятността според мен беше минимална) най лошото, което би се случило е да слезна и да си прибера мъника...., но се случи.... и интересното е, че той беше по предпазлив, плах и внимателен от малката принцеса, която лети като луда, гони птички (веднъж даже ми донесе врабче в хола), него никога не съм го виждала да прави каквито и да било рисковани изпълнения, НО........
мислех си, че няма нищо по хубаво от това да оставям животните да се разхождат на воля по покрива (живея на последния етаж), че едва ли не са късметлии, че имат тази възможност,че така им осигурявам свободата от която имат нужда, което ги прави по щастливи, отколкото да ги държа като затворници....и те изглеждаха щастливи и доволни ...много доволни....аз също ...НО....
Сега е зима и всичко е затворено, но когато дойде лятото, не ми се мисли, къса ми се сърцето да гледам отчаяните опити за глътка въздух и припек на слънце... но не знам още какво ще предприема, дали никога повече няма да отворя врата или прозорец или ще успея да осъществя един малко сложен мой план да обезопася всичко с мрежи (не на прозорци и врати, а така, че ако някой падне да падне в мрежата) и да не ги лиша от удоволствието да се препичат на слънце, да виждат небето, да усещат вятъра, да изучават движението на листата на дърветата и какви ли не още интересни занимания.............................струва ми се все пак жестоко да държа две любопитни малки същества затворени като каторжници....
|