Тренинга с колата дава ефект. Там е тъмно, студено и страшно, но ние сме спокойни че нищо действително лошо няма да му се случи.

Ставаме сутрин много рано за да го приберем и да имаме повече време за гушкане. Беше свикнал да хапва нощем и сега много огладнява до сутринта и забравил за всичко друго набегом тича към паничката. После му гасим лампата и той заспива на топло.

Много го е страх от хора, които не познава - а на нас ни е ежедневие да се местим и съответно да влизат най-различни хора. И сме замислили да продължим с тренировките в 2 посоки: първо да му даваме само толкова храна, колкото действително изяжда и да се опитаме да го привикнем че се хапва само в определени часове - защото понякога не можем да му държим паничката с храна непрекъснато на разположение. И второто - да го свикваме с много и различни хора, които да го гушкат и да му се радват за да не тича да се крие като чуе чужд глас....Той е много добродушен и не е особено агресивен и предполагам че няма да надраска или охапе някой от познатите ни.

Има някакъв минимален напредък от терапията с колата и това ни дава кураж да се надяваме, че може и да се получи. Ако не стане - ще го снимаме - той е голям хубавец и ще продължим да търсим възможности да го вземе човек, който може да му осигури нещо приблизително подобно на това, с което е свикнал.

Това, което много ме възмути е, че се отказаха от него с лека ръка .... когато се обадихме да го върнем, защото го бяхме взели уж за малко, ни се каза - "правете го каквото искате...". Още съм гневна за тези думи. Мисля си че в подобна ситуация по-коректното към животното е да се даде на ветеринар и да се приспи. Защото като го изритат на улицата - ще се свре в някоя дупка и ще умре там в мъки или кола ще го сгази или кучетата ще го изядат ..... По-добре кратка смърт отколкото пак смърт но изпълнена с ужас и агония.

всеки миг всичко започва и свършва