|
|
| Тема |
 Акция по спасяване или поне да споделя |
|
| Автор |
doe (непознат
) |
|
| Публикувано | 29.10.06 22:25 |
|
|
|
Понеже ми е криво ще споделям колко ми е мъчно за една тумба котки.
Братовчедка ми много обича котки (и аз ги обичам), но от жалост вече ги е събрала повече отколкото могат да се гледат нормално.
Постоянно се развъждат и си водят поколенията пак у дома, на село. Този път са достигнали цифрата 33.
Положението става страшно според мен, защото изхранването им е трудно, както и ваксинациите, а те постоянно щъкат насам-натам и се заразяват едно друго с какво ли не.
Домът на детските ми спомени се е превърнал в лечебница и приют. А приюта вече е тесен или поне не толкова ефективен. Имам чувството, че всички котки в квартала са нашите котки или поне все у нас стоят.
Тъй че търся дом за поне най-малките. С другите ще видим как ще се справяме - ще е по-трудно.
Най-малките "близнаците" са още сукалчета. На около месец са и вече с краста, която лекуват. Майка им ги е отбила и се хранят с каквото и големите. и сега им е момента да бъдат научени на ред и дисциплина.
Има и един отбор от 3-4 месечни приятели:
, , , , и
И братче и сетриче на по 6 месеца. Женската е трудна за снимане, за това мога да покажа снимка само на , но ня е като него само че с по-тъпа муцунка.
А това е цялото Кралско войнство:
Кучето не го подаряваме.
Направо не ми жал за животинките, а не знам вече какво. Два дена ми се плаче. Е поплаках си като изчезнах далеч от близките, но от това не ми става по-леко.
Ако някой прояви интерес, то нека да ми пише на билежка.
Искрено се надявам да успея да намеря дом за голяма част от тях. Иначе става страшно. Болестите се пренасят лавинообразно - тъкмо ваксинираш едно, то друго щъкне на някъде и хайде отначало.
има и още малко снимки на дребосъците.
| |
| |
| 
|
|
