|
|
| Тема |
 Смъртта не я подмина |
|
| Автор |
Vassilyovska (дървен философ) |
|
| Публикувано | 30.09.06 16:40 |
|
|
|
Преживях един от най-гадните шокове в живота си.
Прибрах се и намерих патетична картинка - малкото кебапче гърчещо се като червей и Клеопатра, недоумяващо суетяща се около него.
Ветеринарката ми я няма. Като гледам няма и смисъл. Докато ви пиша, малката лежи на колената ми и вече почти не диша. Клепотара ме гледа отдолу и имам чувството, че ме пита какво не е направила както трябва. И аз искам да я попитам същото, но май и двете ще останем без отговор. Само още една празнина, още една нелепа смърт, до която сигурно нямаше да се стигне, ако котето беше прекарало първите си дни при майка си, вместо по контейнера и хорските тавани. Иска ми се да заснема тази малка нещастна купчинка и да я покажа на всички, които някога са ме виждали да плача заради умираща животинка и в желанието си да ме утешат са ми казвали "Стига де, това е само котка". Колко струва котешкия живот? Една найлонова торбичка и една разходка? Или години предана обич?
Не знам от какво умира. Ще трябва да се консултирам все пак за да видя дали е опасно за Клео и Изида.
А междувременно се надявам никога да не срещна в живота си човек, който да ми каже, че си е изхвърлил домашния любимец, защото ще му изтръгна сърцето (ако намеря такова).
| |
| |
| 
|
|
