И аз имам ужас от зоомагазините, макар да не ги посещавам често. Най-големият ми ужас е от един зоомагазин в Париж (да извинявате), на чудно място, на брега на Сена, точно срещу Лувъра. Нагъчкани в стъклени клетки кученца и котенце, приплака ми се като ги видях. Това за цивилизираните държави, впрочем, изглежда, няма общи правила.
За нас. Тези дни до нас, на ул. Петър Берон, откриха ново зоомагазинче, малко, то е свързано с ветеринарната клиника Арес. Купувам си много неща от там, продавачите са компетентни и любезни. Зарибяват да станеш и клиент на клиниката, разбира се, дават визитки, но аз им обясних, че вече си имам ветеринар. Това между другото. Вчера видях в един доста просторен аквариум едно зайче, има и някакво птиче в клетка. Изразих жалостта си към животните в зоомагазините и за натъпканите в аквариуми животинки. Момичето ми каза - то зависи от магазина, вие да знаете в другия ни магазин държим животни в огромни аквариуми, по метър, просторни. Наистина, аз се бях обезпокоила, че зайчето диша често-често, а тя се засмя и ми рече, че тя дъвчела така, току що я хранела. Това девойче се грижи и за уличните котки, които се научиха вече да се навъртат пред магазина, храни ги с гранулки и вече ги познава.
Та с тази история исках да кажа, че може би на малко места, но все пак има свесни зоомагазини и може да се опита да се даде животинка там, като непрекъснато се следи как е и как се грижат за нея и ако след няколко дни не е продадена и се види, че не е в добри условия, да се вземе обратно. Рискът не е по-голям отколкото да се пуснат на улицата, вече много застудя.
Извинявам се, че само давам акъл, ама имам четирима, на двама от които предстоят тежки операции - една уретростомия и една втора операция на аденокарцином на млечни жлези.