|
От няколко дни си премислям, засега само във въображението си, едно екзистенциално решение - искам да сменя апартамента си, поради наличието на 45 стъпала, които трябва да качвам, а ми е доста трудно, и все по-трудно ще става. Имам възможност за добър избор на другото жилище, тъй като това, с което разполагам, е в идеален център, в хубава старинна къща, и има доста висока цена, поне по статистиките на агенциите. Нито ми е припряло, нито ще стане, да речем, в близките месеци, но като ходя по интернетните страници и гледам възможностите и желаните квартали - а те за мен се очертават в карето Хиподрум-Лагер-Красно село, поради това, че там живеят близки на мен хора, заедно с другите неща, дето премислям - местене, мебели, пари и други, на първо място си мисля как ли ще понесат това преместване моите ЧЕТИРИ котарака!
Ще свикнат ли на новото място, какви ще са съседите ми, не вярвам да имат претенции към мен, тъй като котьовците не излизат навън...
Винаги съм мечтала да живея на достатъчно нисък етаж, за да могат котьовците да излизат и да се връщат, но голям е дискомфортът на партера, особено за сама жена, за да го предпочета само заради котьовците. Пък и има значение районът - в сегашния ми район дворните ми котки виреят в една сравнително безопасна среда - голямо каре от вътрешни дворове, потънали в зеленина и сравнително безопасни - няма коли, пък и кучета няма, да ги разхождат, по някакво стечение на обстоятелствата, няма и враждебно настроени хора към тях.
А и ми е също малко тревожно, как ще понесат смяната сладурите? Ще взимам пак двустаен, така че място ще има. Може ли пък нещо да се травмират тотално от тази смяна, че да ми се разболеят? Те в тази ми къща са се родили и другаде не са ходили. Ще имам ли проблеми с това?
Малии, представям си новите ми съкооператори, ако видят, че с клетка пренасям последователно ЧЕТИРИ котарака... има гадове, дето са предубедени и презират хора, дето имат повече от едно животно. Хайде, едно-две кучета или една-две котки биха приели, ама повече. Впрочем одобрението на бъдещите съседи най-малко ме тревожи.
А и ми се струва опасно, ако съм например на някакъв втори етаж, да речем, дето да могат да се изкатерват до там сладурите (в сегашната ми къща на балкона на втория етаж конфигурацията от зид под балкона прави възможно пребиваването на някои сладури от външните там отвреме навреме). И може да се окаже фатално - да вземат да излизат, и в нов район, току виж ги споделяла беда. Това май няма да допусна, а ми се струва, че и те ще се боят да излязат. Мъжкарите са кастрирани, така че хормонът няма да ги удари.
Макар че, като си мечтая (а няма нищо по-хубаво от мечтите за едно нещо, ПРЕДИ да се е сбъднало ), си представям идилията - свободно излизане на котьовците, без да безпокоят съседи, тихо и зелено пространство около блока...
Май по -добре е да не си представям такава идилична картина, действителността е много по-ужасна.
Единствената ми грижа следователно остава - да не ми се травмират пък прекалено котьовците от тази смяна и да не мога да се справя с това, че котешките психоаналитици май са кът у нас...
|
Котки и смяна на жилище - споделете!
