Откакто гледам котки, си промених отношението към естествената кожа в облеклото. На младини я ценях, нямах възможност да си купя скъпо кожено палто, помня, че се радвах на едно палто от некакви лапички, беше по-евтино, та затова, доста добре ми стоеше.
След това имах възможност, поради пребиваване в Москва, да си купя няколко ефектни яки и шапки. Не ги нося вече, те не са и модерни, но сега, като ги изброявам, си представям животинката, от която са направени, и ми става кофти - например сива ушанка от катерица. Върхът на елегантността го постигнах с един подарък - наметка от визон. Тя, последната, понеже е от късокосместо животно, някакси не напомня толкова любимите ми създания, но пък нея не нося по причина - къде пък да сложа тоз лукс?!?!
И така, като си преглеждам гардероба със старите вещи, и попадна на една много хубава голяма яка от оцелот, в разцветка като на леопард, и я изтръсквам и поглаждам, чак тръпки ме хващат, все едно, че си галя някое от моите животинки. И една много интересна шапка, унгарска, от някаква дългокосместа мечка, и нея не мога да нося - като се погледна в огледалото, все едно котинка съм си сложила на главата. Никога не съм имала лисича яка, особено в онзи вариант на нашите майки и баби - с завързаните лапички отпред, даже с ноктенцата, дето стърчат, и с муцунката със стъклени топчета вместо очи, брррр, гадост, и едно време са ме стряскали, добре че вече не ги виждам по улиците.
Сега, те асоциациите вървят по-силни или по-слаби. Ако се замислим, всяка дреха от лицева гладка кожа, също е получена от някакво нещастно животинче. Но именно тези пухкавите мехи яки, където можеш да си заровиш лицето, не мога да понасям. Защото винаги си представям едно живо пухкаво животинче като моите, от което са направени. И си представям как се гушкам в моите пухкави топли сладури и в топлата мекота на козината им.
Добре, че не са вече толкова на мода големите рошави кожени яки и шапки.
А и да бяха - не я ща тази мекота и тази топлина, предпочитам ги на живо.
И ако обобщя за животните и консумацията им - не съм вегетарианка, но предпочитам разфасовани и пакетирани меса, това разни главички агнешки, а пък недай Боже, цяло прасенце печено... На миналата Нова година имаше едно таквоз, ми както го бяха сложили в тавата, сгънатичко, сгушенко, с озъбената муцунка - нееее, неееее.
Има една силна асоциация, позната на заклети вегетарианци - да виждаш във всеки животински продукт живото животно, от което е получен. Болезнена е твърде, според мен. А и европейските правила за умъртвяване на животни съдържат доста силни забрани за предсмъртните страдания на животните.
Бе, по-добре да не се замисля човек толкоз, че може да зацикли, определено ще консумирам барбекюто, но пухкава животинка около врата си няма да туря..