На мен милата ми Снежанка, дето ми я затри един при кастрация миналата година, беше с такова счупено краче, но не беше ябълката, а подбедрицата - горната кост на бутчето. Тя си излизаше свободно и беше само на 7-8 месеца и се разгони. Щъкаше си по дворовете и отвреме навреме я виждах качена на едно дърво, а отдолу пет шест котарака се облизват, а тя се уплашила и им бяга. Тогава взе, та изчезна и я нямаше 7-8 дни и аз, след като обикалях квартала безуспешно, се отказах да я търся. Сигнализираха ми обаче, че от едно мазе се носело слабо мяукане, раздигнах съседите да го отворят и я видях там легнала настрани и силно уплашена. Фактически седмица не е яла. А не дава да я пипнеш, ръмжи, кракът й подут. Като я донесох вкъщи, се шмугна под едно легло и само вода пиеше. А бутчето й в горната част, направо играеше и тракаше, виждаше се как е разделена на две коста и се припокриват двете парчета. Ветеринарят каза - или ще я оставя да й зарастне, но се образувало някакво костно натрупване и там щяло да бъде слабо място, можело пак да се счупи. Алтернативата беше операция, ама не проста операция, ами с планка и пирони. Е, второто не го избрах, не поради финансови съображения, а че поради един зловещ съвпадък аз самата се съвземах от няколкомесечни страдания именно със счупена кост и такива планки и пирони, с ужасни усложнения, стафилококи, остеомиелит и други гадости, с една дума, окуциха ме, гадовете. Кат чух пирони и операция, рекох - не, в никакъв случай, в нашето семейство две жертви са прекалено много.
И си му зарастна на котенцето, даже и шина не му сложиха, и постепенно там костта си стана с едно натрупване, но целичка. И си живя още 12 години след това и тичаше, и се катереше по дърветата и не я болеше, а си умря от калпав ветеринар.
Та такъв е изборът, но при ябълката мисля, че нещата са по-сложни.
Ето я и милата ми Снежанка, тогава здрава и читава и с потомство даже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите