Зависи си от самите котенца. И от тяхната самостоятелност и жизненост. Моята Пухи ме изненада, когато едва навършила 1 месец, я видях, че отива след майка си и яде от чинийката й с консерва. Но не суха храна, не на малки котенца!
ВНИМАНИЕ! Щом започнат да ядат друга храна, майката вече не ги изаква, и ако почнеш да виждаш малки акита разхвърляни по апартамента, да знаеш - техните са. И понеже не са свикнали сами да го правят, ще се въртят, ще пищят кански, докато намерят мястото и оставят художественото си произведение. Моята Пухи така пищеше докато я дадох - я я дадох на 2 месеца и половина. Още посукваше от майка си, но толкова добре ядеше, че сметнах, че не е съществено. Освен контакта с мама и разбира се, уникалните вещества, които съдържа майчиното мляко.
Ако хората могат да чакат, и 3 месеца е добра възраст за даване, но според мен, от 2 и половина нагоре вече могат да се дават.
И двете заедно ли ще ги даваш? Хубаво е пак да са заедно, да не са самички, мен ми беше много жал за Пухито, че отиде да живее сама, щото бяха големи целувки, милувки и игри с мама и батковците.
И я оставяли по цял ден сама, но вечер, като си идвали, им се качвала на главата и било голяма гонитба и любов - е, в извънработно време, за съжаление...
Преживява се това чувство за раздяла, щото ми беше много мъчно да се разделя с това съкровище, но в един момент стиснах зъби и си рекох - по ще й е добре, като се грижат за нея млади и жизнени хора и е единствена любимка...
|