Наистина са страшни.

Може да звучи клиширано, но котките ми непрекъснато ме учат на много неща.
И двамата са супер незлобливи.
Мокси не посяга да ме одраска дори когато ми се е налагало да го измъкна от някое затънтено място, дърпайки го за опашката. Знаем колко мразят котките това.
Веднъж докато тичаше като торпила из къщата в преследване на сестра си, си изтръгна един нокът от задната лапа. Заведох го на ветеринар, защото нокътя висеше на една страна и притискаше живеца като му причиняваше голяма болка.
Ветеринаря се зае с едни клещи да го вади, докато аз се опитвах да обездвижа Мокси с ръце. В един момент обезумял от болка си освободи предните лапи и замахна към лицето ми. В момента в който докосна с нокти лицето ми, замръзна, след което се опита да си махне лапите, но един от ноктите все пак се закачи за кожата на бузата ми. И така замръзнал с вдигната лапа залепена на лицето ми изтрая в писъци манипулацията...
Много хора в една такава ситуация няма да надвият инстинкта си за самосъхранение. Защото той направи именно това. Инстинкта му казва „бягай с всички средства, дори ако се наложи да издраскаш всички наоколо”. Другото обяснение е, че Господ го е спрял да не ме потроши (това последното е сериозно).

Моли пък е супер галюшка и психоложка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите