Доколкото мога да преценя котето е женско, на около месец. Не са му поникнали всички зъбчета, но това не му попречи сутринта да нападне гранулите на Пея. Цяла нощ не ме остави да спя ходейки по мен като някое мини тракторче. Котенцето е много контактно и игриво, един час след като го прибрах вече се разхождаше като шефче из квартирата, играеше си с играчките на Пея - никакво неудобство, никакви притеснения. Пейчето стои отсрани. Изглежда доста обидена и изнервена от начина, по който малкия нашественик си присвоява цялата й територия барабар с всички налични ценности. Сутринта беше по-спокойна, дано не се бият докато ме няма. Дотук опитите да намеря стопани на малкото диване са неуспешни. Взех един фотоапарат и след работа ще му направя една фотосесия.