Аз имам двама кастрирани и един некастриран. Матрицата е такава. Кастрираният - големият, 6 годишен, пикае където свари, просто е невъзпитан и недисциплиниран, не маркира, просто си ходи къде си ще. Какво да му режа повече, главата ли?
Кастрираният - малкият, 2 годишен, започна да маркира на годинка и нещо, кастрирах го и престана. Сега е много дисциплиниран, само в силикона ходи и в сифона на банята.
Некастрираният - малкият, отърва кастрацията, щото таман да го отрежа и него, взех, та кастрирах майка му, и тя умря, за моя мъка и за вечен грях, дето ще ме преследва, гадният вет не ме попита на колко е години, а аз забравих да му кажа.
Потресена от тази история, да не дава Бог никому, чувствам се убийца, както дадох котето в ръцете на тоз ветеринар, а то се дърпаше и не щеше да влезе в клетката, тая гледка ще ме преследва до края на живота ми, та, викам, потресена от тая гледка, реших - край, повече коте в тая къща няма да се кастрирва.
Но малкия, също 2 годишен, дето остана мъж по това тъжно стечение на обстоятелствата, е най-доброто и кротко същество, ходи си на едно определено място само, никога не е маркирал. А си е мъж и половина - преди няколко месеца оплоди даже баба си и си имаме чудесно момиченце Пухи.
Иначе се качва на баба си, вие протяжно и специфично, по всички правила на здравия котешки секс, но на - не маркира.
Така че закономерност няма.